Европейска рамка

Правата на ЛГБТИ хората в Европейския съюз са защитени от редица документи. За да научите повече кои права са защитени в целия ЕС и какви са основните разлики между държавите-членки, прочетете следващия текст.

Правният статус на ЛГБТИ хората в Европа

През 2015 Европейската комисия представи „Списък от действия за насърчаване на ЛГБТИ равенството“. През ноември 2020 беше представена първата Стратегия за равнопоставенсот на ЛГБТИК (2020-2025). Стратегията включва действия в 4 стълба: 1. Борба с дискриминацията срещу ЛГБТИК; 2. Гарантиране безопасността на ЛГБТИК; 3. Изграждане на общества, приобщаващи ЛГБТИК; 4. Водеща роля в призива за равнопоставеност на ЛГБТИК в световен мащаб. Тези целеви действия ще бъдат интегрирани във всички политики, законодателство и програми за финансиране на ЕС.

Въпреки това, правният статус на ЛГБТИ хората все още варира в различните страни-членки: от конституционна защита и признаване (например в Малта и Финландия) до страни с никакво или минимално правно признаване (като Кипър и Унгария). През 2020 брачното равенство и правото на осиновяване за еднополови двойки е гарантирано само в някои страни (например Австрия, Белгия, Малта, Испания) и правата на транс хората, като правото на самоопределение също са ограничени. Тези въпроси се регулират на национално ниво.

Защитата за ЛГБТИ хора от престъпления от омраза В Европа

Договорът от Амстердам и Хартата за основните права на ЕС засягат забраната на дискриминация, основана на сексуална ориентация, докато транс и интерсекс хората получават по-ограничена защита, която произлиза от резолюции на Европейския парламент и Европейския съд. Отвъд рамката на ЕС, законодателството за престъпления от омраза в страните-членки е фрагментирано. Не всички държави включват сексуалната ориентацията, половата идентичност и изразяването на пола като защитени характеристики, а някои не разглеждат престъпленията от омраза като отделна котегория престъпления.

Права на жертвите на анти-ЛГБТИ престъпления от омраза в Европа

„Директива за правата на жертвите“ (2012/29/EU) установява минималните права на жертвите на престъпления в ЕС. Параграф 56 засяга половата идентичност и сексуалната ориентация при определянето на нуждите на жертвите, подчертавайки че индивидуалната оценка на случаите трябва да вземе предвид „видът или характерът на престъплението и обстоятелствата, при които е извършено, например дали е престъпление от омраза, престъпление, подбудено от предразсъдъци или дискриминация“.